You are here
Интервюта Любопитно Новини Пътешествия 

Над 2000 учители, включително и български, минаха през лабораториите на ЦЕРН

Мик Стор e основател, ръководител и директор на образователните и приложните програми в ЦЕРН. За него може да се каже само едно – човек, отдаден на работата, за когото понятия като почивен ден и извънработно време не съществуват.

Защитава докторска дисертация в ЦЕРН и започва работа там като изследовател в областта на физиката на елементарните частици. По-късно се насочва към компютинга и конструирането на компютри. Част е от експерименталната група, която през 1983 г. открива W и Z бозоните.

Преди да стигне до голямата наука, години наред „съвместява“ наука и спорт. Бил е състезател по крикет и футбол. На 16-годишна възраст има възможност да стане професионален футболист, но вместо това решава да завърши обучението си по природни науки и да продължи в университет. Започва работата в ЦЕРН през 1975-а, като се занимава в областта на физиката на елементарните частици. Известно време дели един офис с Тим Бърнърс-Лий – «бащата» на www – световната мрежа.

Мик Стор държи джуджето Керн в контролната зала на Големия андронен колайдер в ЦЕРН. Гномчето е част от проект на германския производител на прецизни везни „Керн и синове“ за точното измерване на отклоненията в гравитационното притегляне в различни точки на Земята, чрез измерване на фигурката с изпратен в комплекта специален уред.

– Г-н Стор, какво представлява международният образователен офис на ЦЕРН?

– Той дава възможност чрез тренинг-програми човек да продължи да се развива като специалист. Първите учители, които дойдоха в ЦЕРН, бяха от Чикаго, а годината бе 1996 г. Още тогава реших, че е много добра идея преподаватели да посещават подобни големи изследователски центрове и да обогатяват знанията си. През 1999 г. за първи път поканихме специално учители и студенти. Тогава участваха едва деветима преподаватели. На следващата година вече бяха 23-ма, след това се увеличиха на 33-ма и т.н. Разгръщахме програмата постепенно.

Отначало обучението се водеше на английски език, а впоследствие направихме и национални програми на езика на участниците в тях. Първата национална програма беше на унгарски. Тогава си казах – след като успяхме на унгарски, който е толкова труден език, ще се справим и на останалите езици.

– Колко са националните учителски програми?

– Учителски програми има почти за всички страни членки на ЦЕРН. Миналата година проведохме 36 обучителни курса на 19 езика, включително и за представители на държави, които не членуват в ЦЕРН – например Грузия, Русия, Корея.

– Как започна българската учителска програма?

– Началото й е през 2008 г. Първият български учител, който дойде тогава на триседмично обучение, оцени високо ползата от работата си в ЦЕРН. На втората година направихме програма за директори на природо-математически гимназии. Тя бе дело на акад. Матей Матеев. Разви се много бързо и трудно се справяме с многобройните заявки за участие.

– Как се финансират програмите?

– Обикновено по национални програми или смесено – от държавата и от частни спонсори. Специално българската се финансира на национално равнище. Но има и предизвикателство – парите да не спират, въпреки смяната на правителствата. За съжаление такъв проблем имаме в Унгария и Полша. Докато във Великобритания работата не спира и програмите получават подкрепа независимо от това, кой е на власт.

– Кои са по-важните страни на образователните програми?

– Програмата има различни аспекти – лекции, визити, експерименти. ЦЕРН дава на участниците много знания, които да предадат на своите ученици. Но най-главното е, че събираме на едно място много хора, които обменят идеи и информация. Установяват професионални и лични контакти.
Миналата година сме обучили близо 1000 учители. Приблизително толкова ще минат през лабораториите на ЦЕРН и през 2013 г. Преди дни приключи подготовката на 51 учители от 29 страни, между които и България.

– Ако днес сте изправен пред избора наука или спорт, какво щяхте да изберете?

– Със сигурност отново щях да избера науката. Но за днешните млади изборът не е лек. Предпочитат по-лесния начин на живот. По-лесно е да играеш футбол и да имаш пари, отколкото да се развиваш в науката, където признанието идва след години упорит труд.
На младите колеги, които идват в ЦЕРН, винаги казвам, че не е необходимо да бъдат Стивън Хокинг или друга световна величина в науката. Дори и да не достигнат върха, трябва да се стремят към него.

в. Азбуки, Радостина Арсова

Related posts

Leave a Comment