You are here
Зимна София Второ отвътре Новини Образование 

„Зимна приказка“-един разказ на Борислава Пангалова от 10 в клас

Зимна приказка
Есента се задържа топла.Слънцето огряваше златистите листа на дърветата и прозрачното синьо небе се издигаше нависоко.Високо…но празно,защото ги нямаше летните ята птици да го дарят с живот.
По кафенетата,все още навън,хората се радваха на последните за годината топли слънчеви лъчи.В клас пробягваха прозрачни петна светлина и учителите отваряха вратите на стаите,за да нахлуе малко свеж въздух.Аз седях на първия чин и се мъчех да внимавам в урока.Но мислите ми ме отнасяха надалеч в моето детство.Аз имах една мечта,веднъж да завали толкова дълбок сняг,че всички да си останат по домовете,да натрупат дълбоки два метра преспи и цялата земя да се превърне в зимна приказка.Колко хубаво ще е да се потъркаляш в снежната прегръдка като кралица от Замръзналото кралство!
Неусетно урокът свърши,свърши денят,мина седмицата.Задуха поривист южен вятър и събори златната премяна на дърветата .По улицата си играеха купища пъстроцветни листа,гонеха се,настига се и се боричкаха като немирни,здрави и весели деца.
Но ето че след топлия вятър задуха северняка,темперетатурите паднаха и Витоша потъна в мъгла.Небето се спусна ниско и скоро от него се посипаха първите снежинки.За някои това е само другото агрегатно състояние на водата,но за мен беше вълшебна красота,въплътена в кристали.Снегът бошува цяла нощ и на другия ден земята беше неузнававема,градът и улицата се бяха превърнали в алпийски зимен курорт и аз не можех да откъсна очи от смекчените му заоблени контури.
Най-после можех почти да видя мечтата си.Облякох най- топлите си дрехи и тръгнах да се разхождам из магическия зимен град.Изпитвах неописуемо щастие.Стигнах до центъра на града и Съдебната палата ми заприлича на готически замък,защото от покрива и бяха надвиснали огромни и прекрасни ледени висулки,пих чай в едно малко кафене и после,премръзнала,но щастлива,реших да се прибирам вкъщи.Качих се на тролея и слезнах на спирката на Фантастико.После бавно тръгнах към къщи между блоковете.
-Пази се-чух силния вик на една жена,едновременно с трясък,подобен на счупено стъкло.Бързо отскочих и само на сантиметри от мен се разби тежък грозд ледени висулки.
Всички присъстващи изтръпнаха.
Бях толкова щастлива и благодарна на природата за нейната красота,а тя едва не ме уби!
Това е моята зимна приказка с неочакван край.А, може би има и поука- от небето на живота не пада само красота,но и страховити ледени висулки.
За това вече не искам да чакам,а да бъда.

Related posts

Leave a Comment