You are here
Второ отвътре Любопитно Модерно 

„Назоми и котката“-фентъзи разказ на Дорис Топалова от 10 г клас

Беше зимен и студен следобед, блатото беше замръзнало като всяка една зима, а навалелият сняг тежеше по клоните на дърветата. Навън беше зимна приказка. Младо синьокосо момиче облечено в черни дрехи с високи черни кубинки и тежък грим, се разхождаше из бялата приказка докато не стигна до един замръзнал камък , на който тя седна . Загледа се в мрачното небе, замисляйки се за живота . Малко черно коте измяука и започна да й се гали в краката . Синьокосото момиче се наведе и хвана малкото същество, което й се стори необичайно , малко коте като него да обикаля из такива места по това време на годината . Мина известно време, Назоми реши да се изправи като взе котката със себе си .
Минаваше внимателно из преспите сняг докато не стигна мейд кафето на Ариса. Ариса беше ниско момиче с невероятно дълга руса коса , която винаги беше вързана на опашка . Русокоската беше доста позитвана, повече от необходимото , но все пак Нозоми я примаше такава, каквато е .
Мрачното момиче се настани удобно на една от масите , поръча си „ Ърл Грей” както винаги , докато чакаше чая си, отиде до тоалетната, оставяйки котката на масата си . Щом беше измила ръцете си, още с излизането забеляза, че котката я няма Нозоми сви веждите си и се провика :
– Ариса , виждала ли си черното коте ? – Ариса се подаде зад бара и я погледна объркано , и попита :
– Каква котка ? Видях само чернокосото момче, което дойде с теб !
Нозоми се обърка и изхвърча като стрела към масата, на която беше седнала. Забеляза чернокосо високо момче, обърнато с гръб към нея . Щом седна на масата, го огледа от горе до долу. Момчето беше облечено с черна тениска , сини прилепнали дънки и котешка каишка. Нозоми проговори раздразнено :
– Кой си ти и къде е котката която намерих при блатото ?
Момчето се усмихна самодоволно и проговори спокойно:
– Аз съм котката , която намери и няма да се отървеш от котешкия ми дух никога.
Доближи се към лицето на момичето и сля устните си с нейните, след като се отдръпна, забеляза поруменелите бузи на момичето.
– Името ми е Ичиносе Токия – любовта , която търсеше цял живот.
По бузите на момичето се стекоха сълзи , избърса ги бързо и преглътна нервно . Беше останала без думи . Момичето едвам продума „Благодаря ти”
От: Дорис Топалова – 10Г
Редактор : Пламена- 10Г

Related posts

Leave a Comment