You are here
есе Второ отвътре Директно Любопитно 

Журналистическо есе-що е то?

Напоследък в българската научна литература и в журналистическата практика все по-често се употребява терминът журналистическо есе. Въпреки че терминът е зает от англоезичната жанрова традиция, смисълът, който се влага в понятието у нас, е неясен и съвсем не съвпада с осмислянето на този жанр в англоезичната литература.
Журналистическото есе или литературното журналистическо есе е един от жанровете от т.нар. криейтив нонфикшън (или още литературен или наративен нонфикшън). Според някои автори жанрът есе може да се раздели на две субкатегории – персонално и журналистическо есе. „За разлика от персоналното есе или мемоарите, които се основават върху живота на автора, литературното журналистическо есе се базира върху чужд живот, чужди събития или върху опит, който е различен от авторовия. За разлика от персоналното есе или мемоарите, които са написани в първо лице от гледната точка на автора, литературното журналистическо есе е написано в трето лице” . Но това не е най-важната отлика на журналистическото есе от останалите видове есе. Според англоезични автори жанрът журналистическо есе има четири характеристики. На първо място, журналистическото есе се създава върху тема, избрана от реалния свят. То не може да се гради върху измислени истории и герои. На второ място, журналистическото есе се предшества от добросъвестно разследване, което позволява да се установи надежността на разказаното чрез проверими референции в текста. Методите за разследването са наблюдението и включеното наблюдение, интервюто с участници и очевидци, проучването на темата в библиотеката и в интернет, внимателното водене на бележки, проучването на документи, архиви, писма, дневници и пр. Третата характеристика на жанра журналистическо есе е драматизирането, описанието на контекста, което включва времето, мястото, детайли, събитието, диалози и описания, които да подчертават или да извеждат универсални истини. Четвъртата характеристика е използването на художествени похвати при разказването на историята. Литературният стил е този, който разграничава журналистическото есе от репортажа и го приближава и почти поставя равенство между него и фичъра, защото „Фичърът се отличава от разказа по това, че е фактологичен, а не измислен. Авторите на фичър обаче употребяват средствата на разказа, особено в наративния фичър, и те определено могат да се гордеят, ако се каже, че той се „чете като разказ” . Смята се, че фичърът се различава от коментарните рубрики, защото в него авторът може да осветлява, но не увещава, не проповядва. Затова се говори за трети тип основни журналистически текстове. В този трети тип текстове може да сложим заедно с фичъра и журналистическото есе. В тази трета група журналистически жанрове бихме могли да включим и репортажа. За него се твърди, че „От гледна точка на съотношението между субективност и обективност репортажът се намира между новината и коментара”

Related posts

Leave a Comment