You are here
Второ отвътре Директно Любопитно 

Фейлетон

Фейлетонът е жанр, който деликатно балансира между публицистичното и художественото, между конкретния факт и универсалното обобщение. Тази негова особеност сполучливо се вписва в натюрела на Алеко, чието творчество, създадено като непосредствена реакция на българската следосвобожденска действителност, до голяма степен се различава с жанровите очаквания в литературата. Роден от подлистника, фейлетонът става актуален в епохи, когато се засилва ролята на пресата – било като катализатор на избистряне на значими обществени идеи, както е през Възраждането, било като коректив на упадъчните процеси и деморализацията в обществото, както е след Освобождението. Обикновено писателят тръгва от конкретен факт, който бива „проигран” в различни ситуации, за да се види неговата обществена значимост и валидност. За по-малко от три години – от есента на 1894, когато се явява на изборите в Свищовска околия, до пролетта на 1897, когато става жертва на наемни убийци, Алеко извървява изключително плодотворен път на развитие. Първите му фейлетони са актуални, конкретни и злободневни. Последните, замислени като широко платно на обществените нрави и типажи, са също така актуални, но широко мащабни и далеч надхвърлящи злобата на деня. В цикъла „Разни хора, разни идеали” писателят създава високо художествени образи от чеховски тип. Така книгата е „дописана” в други текстови полета без претенции да бъдат приложени към оригинала. А това става малко преди внезапно да се затвори книгата на Алековия живот, пасажи от която постоянно прескачат в извънтекстовата реалност на България.

Related posts

Leave a Comment