You are here
Второ отвътре Директно Модерно 

„В наши дни“-разказ на Марина Лафазанска,8.в клас

В наши дни

Беше шест и половина сутринта. Автобусът се возеше полупразен и едри капки дъжд тропаха по стъклата. Лицата на пътниците бяха уморени и унили. На никого не му се ходеше ни на работа, ни на училище. Особено на Калоян, който седеше на седалката зад шофьора.Чакаше го още един мъчителен училищен ден. Той беше силен ученик, доста по-интелигентен от кифлите и тежкарите в класа, откъдето идваха и сложните му отношения с неговите връстници. Те си даваха сметка, че не са му на нивото. Но не той стоеше високо, а те бяха твърде ниско и затова и се опитваха да го смъкнат надолу. Те мразеха по-умните от тях, защото ги караха да се чувстват несигурни и се опитваха да прехвърлят тази несигурност върху Калоян. И за огромно съжаление се получаваше. Неговите съученици му бяха втълпили, че е задръстен и никога няма да си намери приятелка. Автобусът спря на спирката до училището и той слезе. Запъти се към входа с плахи крачки и изобщо не го интересуваше, че дъждът го къпеше. Просто гледаше в земята и си мислеше за неговите си мечти и идеали. Калоян стъпи в училищния двор и противният глас на Васко внезапно прекъсна мислите му:
– Снощи сигурно си ходил по жени бе, зубър! – заяви хулиганът, който чакаше неговата си компания от хулигани и кокони и от телефона му звучеше възможно най-мазната чалгия, която можете да си представите.
– Не ти ли омръзна? – попита го Калоян.
– К’во да ми омръзне ма, смотаняк такъв! Ти тия момчета познаваш ли ги? – попита го Васко и размаха юмруците си.
– Айде остави ме, трябва да се качвам – каза му Калоян и му се измъкна.
За него това беше ежедневие. Той влезе в училищната сграда, където коридорите бяха светнали, но на него всичко му изглеждаше мрачно. Моменти като този караха светлия му идеализъм да помръква, замъгляваха представите му за живота и го караха да вижда всички хора сиви. От заспалия охранител, до баща му, който усилено искаше да го вкара в спорта. Той продължаваше да върви до класната си стая през смеховете и високите разговори, които го караха да се чувства самотен. Най-накрая стигна до последния етаж и се настани пред прозореца срещу стаята, извади си книга и започна да чете. Но спокойствието не трая дълго. Петя, една от коконите на класа му издърпа книгата от ръцете и му заяви:
– Нали знаеш, че не е модерно да се правиш на много интелигентен?
– Добре де, няма ли да ме оставиш?
За негов късмет дойде госпожата:
– Има ли проблеми? – попита тя.
– Ами…не, всичко е наред. – каза и Петя и му върна книгата.
– Много се радвам! Хайде да влизаме.
И така мина още един училищен ден. Времето течеше бързо, но всички бяха някак…бавни. Калоян излезе от училището и отиде под изоставеното дърво в двора. Дъждът беше спрял и той си стоеше и си мислеше за несправедливостта. Но изведнъж чу тих женски глас:
– Трябва да ти кажа нещо. Важно е!
Той се обърна. Беше много изненадан, че непознато момиче го заговаря. Тя беше малко по-ниска от него, облечена по модата от 90-те години и с къса, тъмна коса.
– На…мен ли? – учуди се той.
– Ти си Калоян от 9 Б клас, знам кой си.
– Да, ама откъде знаеш и коя си ти?
– Аз коя съм няма значение. Има значение твоят живот. Трябва да си отмъстиш за всички в твоето положение.
– Моля? Не разбрах, на кого да отмъщавам?
– На всички, които се държат с теб като с изрод. На Васко, На Петя и на жалката им тайфа.
– Откъде да знам, че мога да ти вярвам? Дори не ти знам името.
– Сиана се казвам. Това ти е достатъчно. И не забравяй да си отмъстиш, ти имаш достойнство!
И изведнъж мистериозното момиче изчезна, а Калоян беше много объркан.

Продължението следва.

Related posts

Leave a Comment