You are here
Второ отвътре 

„Агресията – причини и следствия“-статия на Борислава Пангалова,10.в клас

Психологията определя агресията като съвкупност от поведения, насочени към нанасяне на вреда на други или на себе си. Автоагресията е самонараняване, дължащо се преди всичко на психично заболяване, като крайната фаза може да е опит за самоубийство. Хетероагресията е част от индивидуалното развитие, целящо надмощие над другите. То е физическо или вербално.
Една от теориите за агресията предполага, че тя е вроден инстинкт. При малките деца е явна, но и по-лесно преодолима. При възрастния агресията се събужда чрез провокация. Неприятни събития, усещане за изолация, отхвърляне, вербални обиди, физическа заплаха, унижение, са факторите, които в повечето случаи отключват разрушително поведение. В този смисъл то е проява на страх и ниска самооценка, един вид защитна реакция.
Гневът и агресията са различни понятия. Гневът не винаги поражда агресия, т.е. не винаги се стига до нанасяне на вреда. Агресията обаче винаги е породена от гняв и е самото действие на нараняване.
През последните години се забелязват особено изразени актове на агресия при децата. Всичко видяно, чуто и почувствано формира тяхното поведение, то е подражателно. Има голяма вероятност децата, отгледани от агресивни родители, също да станат такива. Семейната среда е много силен фактор за определяне на бъдещата личност. Влияние оказват и филмите, компютърните игри и отношенията извън дома. Необходимо е възрастните да наблюдават по-внимателно децата, да откликват на техните нужди и да показват подходящ модел на подражание. Негативните чувства и настроения трябва да се овладеят и преобразуват, за да не се прехвърлят в по-зряла възраст.
Агресията при подрастващите е един от най-наболелите проблеми в нашето общество. Тормозът и насилието се изразяват предимно в училище както между връстници, така и към учители. Тормоз е всяка форма на агресия, която е системна и повтаряща се във времето. Насилието сред тийнейджърите се увеличава. Всяко второ дете е било обект на физическа или психическа агресия. Много от криминалните деяния се извършват от деца или с участието на деца. Тук е важна ролята не само на родителите, но и на хора от специализирани институции, психолози и педагози, които могат да въздействат за овладяване на опасна ситуация и/или личност. Агресията не може да се ограничи чрез наказания и санкции, а чрез правилно възпитаване на децата от най-ранна възраст. То включва спазване на етичните и морални норми на обществото, съобразяване с правата на другите хора, осъзнаване от детето на собствените желания и постъпки, както и на правилата за общуване.
Всеки един случай на агресивно поведение е индивидуален, но най-честите причини са незадоволени потребности от обич и внимание, липса на сигурност, страхове с различен характер, тревожност, търсене на внимание. Учителят е този, който следва да подходи към агресора като към страдащо дете, чиито нужди са са неразбрани. Агресивният тийнейджър често се нуждае от наличие на авторитет, на когото да има доверие и който да внесе стабилност и баланс в незрелите му разбирания. Някой, който да му даде правилни насоки както в общуването с другите, така и за правилна самооценка.
Голямата опасност идва, когато агресията се прехвърли в зрялата възраст на личността и стане част от поведнието й. Много по-трудно е възрастен да бъде превъзпитан, отколкото да се повлияе на дете. Тийнейджърите са млади, уязвими, социално неопитни, лесно податливи на чуждо влияние и на собствените си хормони. За тяхната агресия обикновено се търсят външни фактори. За възрастните обаче се счита, че трябва сами да контролират разрушителните и саморазрушителните си инстинкти и действия. Да си дават сметка за причините и следствията и да се придържат към здравия разум и рационалното поведение. Те носят наказателна отговорност за постъпките си, а стигне ли се до това, значи са станали опасни за обществото.
Агресията е обект на изследване от много психолози, педагози и социолози. Изводът, който са направили, е, че най-важна е грижата за децата. Нападателният инстинкт е вроден и няма как да се премахне от психиката. Той обаче може да се овладее и пренасочи така, че личността да стане полезен член на обществото, а не заплаха.

Related posts

Leave a Comment