You are here
Десислава Второ отвътре Директно Любопитно 

„Християнската нравственост“ -статия от Розалина Данчева,9.в клас

Християнската нравственост

Преди да можем да говорим за това какво представлява християнската нравственост, ние първо трябва да сме наясно какво всъщност означава самата дума „нравственост“ като понятие. Определението, което ще намерите в тълковния речник е: поведението на човека в обществото и проявите на духовни качества. Иначе казано – нещата, които изграждат дадена личност и вървят успоредно с действията ѝ.
Наясно сме, че ценностната система на всеки човек е различна. Това е напълно нормално и е в реда на нещата. Нравствеността се открива в думите, действията и мислите на хората, но не и само в едно от тях. Например, когато човек казва едно, а върши друго – това е вид заобикаляне на морала. Същото важи и за мислите и действията. Нравствеността определя характеристиките на дадено човешко същество.
В Стария завет цар Давид се замисля върху същността на човека, но се затруднява да я разбере и затова се допитва до Господ. При древните гърци, мъдрият Сократ убеждава, че знанието за човека е врата към опознаването на света и неговите тайни. За проникването в битието на човека не по-малко усилия полага и Блажени Августин (IV – Vв.) И въпреки множеството изследвания оттогава – насам не можем да кажем, че сме прозрели много по-надълбоко в душевността на човека в сравнение с предшествениците си.
Какво представлява нравствеността от гледната точка на Християнството? Всеки един вярващ спазва всеизвестните десет Божи заповеди. Всеки един вярващ се стреми да живее според правилата и нормите, които налага християнската религия, за да не бъде в разрез със системата. Можем да сме убедени, че на нашата планета не съществува човек, който да не е прегрешавал поне веднъж. Това не означава, че за него няма да има избавление. Дори и да сме прегрешавали стотици пъти в живота си (а със сигурност сме), ако се покаем за стореното и помолим Господа за прошка, то тогава ще се избавим от греховете си. Най-важното обаче е, че след въпросното покаяние, ние не трябва да прегрешаваме отново, защото тогава всичко ще загуби смисъла си и ще се завъртим във водовъртеж направо към бездната.
Нека припомним десетте Божи заповеди:
● „Аз съм Господ, Бог твой,…да нямаш други богове освен Мене.“
● „Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата, под земята; не им се кланяй и не им служи.“
● „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.“
● „Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена да работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е ден за Господа, твоя Бог.“
● „Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.“
● „Не убивай.“
● „Не прелюбодействай.“
● „Не кради.“
● „Не лъжесвидетелствай против ближния си.“
● „Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му; нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му…нищо, което е на ближния ти.“
По време на земната си мисия Христос изрича т. нар. „Нагорна проповед“. В нея Той допълва десетте Божи заповеди – най-важното за християнската нравственост, и ги пояснява. Например, към шестата заповед, Той добавя: „Слушали сте, че някога бе казано на древните: „не убивай“; а който убие, виновен е пред съда. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака“ (празноглав, смахнат), виновен ще бъде пред синедриона.“ Към седмата заповед добавя: „Слушали сте, че някога бе казано на древните: „не прелюбодействай“. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ и т.н.
Излиза, че за един християнин, който иска и има волята да бъде праведен, най – важните основни канони, които трябва да спазва да десетте Божи заповеди и допълненията към тях в Нагорната проповед, още известна като „Проповедта на планината“. Важно е да си припомняме тези свещени слова, когато на пътя ни се изпречи някакъв проблем, за да не съжаляваме за действията си по-късно. Първата стъпка към праведността е да помним. Както казва и Самият Иисус: „Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.“

Розалина Данчева, IX „В“ клас

Related posts

Leave a Comment