You are here
Второ отвътре Директно Любопитно 

„Животът на Емилиян Станев“-Мирела Първанова,8.в клас

Емилиян Станев – биография
Бях много малка, когато с баща ми посетихме къщата музей на Емилиян Станев във Велико Търново. Тя се намира в най-старата част на града с изглед към историческия хълм Царевец. Спомените ми са бледи, но помня, че пред музея се намира паметникът на писателя, изработен от метал. В стаята на музея са окачени картини, рисувани от писателя. Звучеше музиката от филм, вероятно по негов сценарий, видях и бюрото, на което е писал „Крадецът на праскови“.
В този дом на 28.02.1907 година е роден Никола Стоянов, с псевдоним Емилиян. Палав като дете, заобиколен с приятели, за него детството било една непрекъсната красота. После семейството се премества в китния балкански градец Елена. За тия два града той си спомня с умиление като казва, че Търново му е дал усета към историята, а Елена -усета към културата. Бащата на писателя ловец води сина си със себе си на лов. Така той от малък заобичва природата, животните и птиците и после ловът за него става най-голямата страст в живота му.
Емилиян Станев завършва гимназия през 1928 год. и се премества в София. Следва живопис в Художествената академия, след това кредит и финанси в Свободния университет. Работи като чиновник в Софийска община, управител на Ловно дружество и като редактор. Сътрудничи в сп. ,,Златорог“, ,,Българска реч“, ,,Пламък“, във вестниците: ,,Литературен глас“, ,,Литературен фронт“и др.
Първият му разказ е ,,Срещу Великден“.Той се утвърждава с разказите и повестите си за животни като,,Вълчи нощи“, ,,Лакомото мече“, ,,Чернишка“ и др. Те са най-добрите образци на анималистичната литература. В по-късните си произведения белетристът изобразява противоречивото битие на човека през различните епохи. Емблематични произведения са повестите: ,,Крадецът на праскови“, ,,Легенда за Сибин“, романите: ,,Антихрист“, „Иван Кондарев“, които са филмирани.
През 1974 год. Емилиян Станев е избран за академик. Умира в София 1979 год. По повод 100 години от рождението му ЮНЕСКО определя 2007 година за година на Емилиян Станев. Умира един голям български писател, но оставеното от него е вечно.

Моите впечатления след прочита на повестта „Крадецът на праскови“

„Крадецът на праскови“ е една вълнуваща повест за войната, любовта и смъртта. Казват, че голямата и истинска любов се среща веднъж в живота. Четох с удоволствие повестта, съпреживявах войната, радвах се на любовта между Иво и Елисавета и страдах за трагичния и край.
Войната е най-голямото зло на земята. Картината на град Търново – грозен и смачкан ме ужасява. Войната се вижда и чувства навсякъде: в образите на измъчените жени, на гладните и полуголи деца; мизерия, епидемии – всеобщо бедствие. Питам се това ли заслужава човечеството?
Обич и съжаление изпитвам към армията: войниците боси и измършавели. Покъртителна е и сцената с пленниците. Ето защо аз заклеймявам войната и съм щастлива, че живея в мирно време. На това безумие и жестокост се противопоставя най- красивото човешко чувство – любовта. Любовта между красивата Елисавета и чаровния сръбски пленник Иво – искрена и дълбока, но драматична и невъзможна. Съдбовната среща е, когато пленникът откъсва праскова от лозето на полковника. Елисавета го вижда и видът му събужда чувства на съжаление и състрадание към него. После се появяват и чувствата на близост, на обич и любов. Така в лицето на Иво тя намира това, което и е липсвало. Омъжена за стар полковник, грозен, алчен, високомерен, Елисавета живее скучен и монотонен живот. Ето защо в лицето на Иво тя вижда сродната душа. Разбира какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Тайните срещи и откраднатите мигове я окрилят и събуждат женствеността и. От безлична и примерна съпруга тя се преобразява в нов човек. Душата и е свободна. Намира път към себе си. Щастлива е. Не изпитва никакви угризения на съвестта за изневяра. Помита всички патриархални правила. Затова аз много я харесвам. В нейното лице виждам новата, свободната,независимата жена,каквато е жената днес. За съжаление раздялата с Иво е неизбежна.Любовта им е трагично предопределена. Нелепата и страшна смърт на Иво е краят на тая обречена любов.На Елисавета остава горчивата чаша за отишлото си щастие.Тя посяга към пистолета,към утехата на смъртта и забравата. Краят ме покруси. Но нали „и смъртта не е раздяла“, както се пее в песента.Благодарна съм на автора на повестта „Крадецът на праскови“ , че ни подари това прекрасно четиво. Гордея се,че уча в училище, носещо името на големия български писател акад. Емилиян Станев.
Мирела Първанова, 8. в клас

Related posts

Leave a Comment