You are here
Второ отвътре Директно 

„В наши дни“,разказ от Марина Лафазанска,9.в клас- втора част

В наши дни
Втора част
Сиана не излизаше от главата на Калоян. Откъде точно тя знаеше всичко за него, сякаш през цялото време го е наблюдавала в училище? Защо не я е виждал преди? Защо е загрижена? – Тези въпроси изскачаха един по един в съзнанието му, обаче отговори – никакви. И тогава той взе решение – на следващия ден щеше да си поговори на четири очи с нея, пък ако не изкопчеше нищо, щеше да попита класната. Той загаси лампата и се помъчи да заспи, но се въртеше като пумпал. Когато най-накрая заспа, сънува как вървейки по главната улица през нощта, изведнъж падна, опита се да се изправи, но не успя. Някаква невидима сила го задържаше на земята и той беше принуден да лази, докато се прибере. Изведнъж алармата му звънна и Калоян се събуди вцепенен. Не можа да помръдне, докато мисълта за Сиана не го накара да скочи от леглото. Оправи се за секунда и веднага се изстреля през вратата.
С автобуса пътуваше двадесет минути, но на него му се сториха като два часа. Когато пристигна в училището, веднага се запъти към изоставеното дърво, ама нея я нямаше. Той поседя известно време и най-накрая чу познатия глас:
– Мен ли търсиш, Калояне?
– Да, точно теб. Вчера изчезна твърде бързо и не успяхме да си поговорим с теб.
– Какво искаш да ми кажеш?
– Откъде знаеш какво се случва с мен при положение, че никога не съм те виждал?
– Разбира се, че ще знам. Мога да видя всичко, което се случва в това училище.
– Не…не е възможно.
– Възможно е, щом го правя. А сега като гледам, онези змии приближават към нас.
Той се обърна и видя Васко, Петя, Дидо и Ива. Дидо веднага започна:
– Здрасти, лузър! Как е гаджето?
Калоян загледа Сиана за момент. Тя също го погледна и в очите и имаше разбиране и топлота. Той за пръв път се почувства уверен, не искаше да разочарова Сиана, затова и отговори смело:
– Оригинален си като китайска стока!
– Охо, май ти дойде пауъра! – присмя му се Ива.
– Лузър? Пауър? Това на български ли е, или не са ви достатъчно богати речниците? Абе я… – ядоса се Петя, но не довърши изречението и четиримата се изнесоха.
– Браво! Умът ти е остър като бръснач. – похвали го Сиана.
– Аз наистина ли ги разкарах?
– Да, защото си много по-силен, отколкото си мислиш. А сега се качвай, че ще закъснееш. Аз ще се кача по-късно.
– Добре, ела пак след края на часовете.
– Непременно.
Той се запъти към класната си стая и се чувстваше добре. Може би присъствието на Сиана му даваше сигурност. Личеше си, че иска да му помогне и изглеждаше като човек, на когото може да се довериш. Госпожата по математика дойде и часът започна. На него математиката не му беше най-големият талант, но успяваше да връзва четворки, а и учителката му не беше някаква злобарка. След края на часа реши да я поразпита:
– Извинете, госпожо. Може ли да Ви питам нещо?
– Добре, питай.
– Значи…под едно дърво в двора срещнах едно много странно момиче, което сякаш знае какво се случва в училище, но никога не съм я засичал по коридорите. Казва се Сиана, най-вероятно е на моята възраст и съдейки по дрехите и явно обича 90-те. Случайно да знаете в кой клас е тя?
Учителката се разтрепера, но до последно се опитваше да изглежда спокойна. Тя пое дълбоко дъх и започна да обяснява:
– 30 години преподавам тук и се сещам само за три Сиани. Едната е от съседния девети клас, втората завърши преди пет години, а третата… – възрастната жена опита да довърши, но в гърлото и заседна буца.
– А третата? – попита Калоян.
– Не знам как да ти го кажа…сложно е, такива неща не се казват лесно.
– Моля Ви, довършете. – подкани я любезно той.
– Добре, ще ти кажа, но не коментирай този разговор пред никого. Та…третата се самоуби през 96-та година. Беше колкото теб.
– Много съжалявам!
– Не съжалявай, няма как да знаеш.
Калоян усети, че може да създаде неудобство на госпожата и тръгна към компютърната зала, където беше следващият му час. Господинът им позволи да влизат, където си искат и момчето бързо написа в търсачката ,,Самоубило се момиче в квартал ,,Надежда“. Веднага му излезе това, което му трябваше и отваряйки статията, остана поразен. На снимката беше точно тази Сиана, която познаваше. Според написаното тя е скочила от покрива на училището след конфронтация с нейна съученичка, която отрича да я е подлагала на какъвто и да било тормоз.

Related posts

Leave a Comment