You are here
Второ отвътре Любопитно Модерно 

Трета част на разказа в „Наши дни“ от Марина Лафазанска,8.в клас

В наши дни
Трета част
Калоян едва дочака часовете да свършат и да се види със Сиана. След като прочете статията, неговите подозрения станаха още по-откачени. Възможно ли беше тя да е…дух? Колкото и абсурдно да звучеше, на него му изглеждаше съвсем логично, защото от малък вярваше в свръхестественото. Той беше на 7, когато почина дядо му, но не тъгуваше, защото си мислеше, че духът му броди из апартамента. И до днес имаше такова усещане. Той отиде под изоставеното дърво да види Сиана и да разбере истината:
– Здравей отново, как мина денят ти? – появи се тя и го попита.
– Денят ми…беше, особено в часа по информационни. Прочетох една много интересна статия за самоубило се момиче от нашето училище, което по едно много странно съвпадение също се казва Сиана и изглежда точно като теб. Защо не ми кажеш истината?
Момичето видимо се смути от разказаното, но успя да отговори:
– Аз ще ти кажа, но бъди готов.
– Готов съм, каквото и да е, не ме лъжи отново.
– Не ти казах от страх, че няма да ми повярваш. Значи всичко започна на 6 ноември, 1980 година – денят, в който се родих. В семейството ми аз и по-голямата ми сестра бяхме единствените деца. В нея винаги съм забелязвала една злоба към по-слабите. Помня, че на площадката до нас редовно си играеше едно момченце, чийто ляв крак беше по-къс от десния и то куцаше. Това ставаше повод за подигравки от страна на кварталните деца, включително и сестра ми. Но момчето не позволяваше тези неволи да съсипят веселия му нрав и когато някой кажеше нещо за дефекта му, не си мълчеше, ами смело се опитваше да накаже лошите деца. Възхищавах се на свободния му и бунтарски дух и тайно исках и аз да посрещам трудностите така. След години постъпих в гимназията. Там това мое желание беше поставено на изпитание. Държаха се с мен по същия начин, по който се държат с теб. Още откакто забелязах отношението на кварталните хулигани към онова момче, намразих хората. Не виждах никакъв смисъл да живея и скочих от покрива. Кажи ми, Калояне – как да обичам хората? Тези индивиди, които ще ти се присмеят, че единият ти крак е по-къс от другия, че си с шест пръста, че си аутист или дислексик, или пък просто виждаш света различно и отказваш да робуваш на социалната йерархия! – Сиана разказваше хем разпалено, хем натъжено.
– Виждам, че не ти е било никак лесно и жаждата ти за мъст е съвсем оправдана, но във всеки човек има нещо добро. Не мога да се сърдя на Петя или Васко, че са несигурни. Все пак и те са хора с техните си грижи и проблеми – изказа се той.
– Нека довърша – след смъртта си разбрах, че докато нечестивите не си получат заслуженото, ще си остана в този двор. Трябва някак да се пренеса в отвъдното, но се нуждая от твоята помощ. Не бива да се появявам пред хора, затова си отмъсти заради мен.
– Не искам да правя гадости. А и ако това стане, ще загубя най-близкия си човек.
На Сиана и стана неудобно. Нима Калоян я смяташе за толкова близка. Думите обаче и харесаха. Чуваше ги за пръв път, но се почувства добре.
Марина Лафазанска, 8. в клас

Related posts

Leave a Comment