You are here
Второ отвътре Директно Любопитно 

„Отвъд времето“,разказ на Борислава Пангалова,10. в клас

Отвъд времето

– Защо не си в час?- попита ме г-жа Лилова.
– Сега нямаме. Г-жата я няма, имаме свободен.
– Аха… Я ела с мен!
Това вече ме изплаши. Тя ме поведе към директорския кабинет.
– Ама наистина нямаме час!
Не ме слушаше. Продължавахме напред. Стресирах се много. Чудех се какво ли щеше да стане сега. Да ме накажат – не вярвах. Но все пак…
Така стигнахме до директорския кабинет.
– Влизай вътре.
След това затвори вратата и се ослуша.
– Само ти ли остана тук? Съучениците ти къде са?
– Имаме свободен. – Вече се изнервях.
Изведнъж госпожата откачи един портрет от стената и почука по нея. Тогава се отвори нещо като проход. Отначало малък, после все по-голям и придоби размерите на врата. Г-жа Лилова тръгна през тунела и аз я последвах. Беше тъмно и влажно, а по стените горяха факли. Като че вървяхме с часове. Накрая стигнахме до някаква врата. Госпожата я отвори и…
Беше най-странната стая, която съм виждала. По средата имаше голямо бюро, на което бяха разхвърляни компас, древни книги, листове хартия, а на стената – много стара карта – и о, чудо! – тя се променяше съвсем сама. Континентите бяха неточно и ъгловато пресъздадени, Америка липсваше – после се добавяше като голямо парче суша и постепенно придобиваше съвременните си очертания. Нещо засия зад гърба ми и се чу глас:
– Това е Индия, или острови, съвсем близо до нея…
На другите стени висяха картини от най-великите периоди в Историята. От всякъде прозвучаха гласове:
– Свобода! Свобода!
– Да живее кралят!
– Искаме Константин! Искаме конституция! – Гласове от всякакви времена, на всякакви народи и езици, които неясно как разбирах.
– Хайде – каза г-жа Лилова – нямаме време.
И минахме в другите стаи. Удивително – всяка беше различна, храм на различните науки. Периодичната система полека се променяше, пред очите ми се създаваха и откриваха нови, неподозирани неща. Първообрази на всичко, което познаваме днес, доказателства на утвърдени закони в природата – цялата история на човечеството се развиваше пред очите ми. Невероятно чувство. Това беше магия – магията на вековете, преодоляваща времето и пространството, за да ми се разкрие в пълния си блясък.
Бих стояла тук цял ден, не, цял живот, но г-жа Лилова ме дръпна.
– Хайде. Часът скоро ще започне. Време е да вървим.
– Кога мога да дойда пак?
– Няма да можеш. Проходът се отваря само веднъж на 10 години на днешната дата. И тогава трябва да водим по един ученик тук, за да види стаите. Така укрепваме желанието им за учене, амбицираме ги и ги вдъхновяваме.
– Но защо го пазите в тайна?! Това е невероятно и трябва да бъде споделено със света. Ще решите много въпроси. Ами че учените спорят за тези неща с векове. Като казах това, и ми хрумна – как точно ставаше този номер с картата, картините, гласовете…..?
Госпожата се усмихна.
– Не може да знаеш всичко. Училището има и своите тайни. Не трябва да казваш на никого за това, което видя.
– И което повече никога няма да видя – Въздъхнах – Добре де, само един въпрос още – защо точно мен доведохте?
Тя се поколеба, но после каза:
– Ти се вълнуваш от това, което се крие тук, нали? Е, добре. Такива са правилата – не можем да казваме на никого за това място. Но ни е позволено да водим по един ученик на всеки 10 години. И не взимаме когото и да било. Но освен да е умен, може да бъде и само някой с искрен интерес към тези неща…и някой, който ще повярва, но на него няма да повярват…Опитай, ако искаш.
– Но, госпожо…
– Стига толкова. Звънецът бие. Време е да отиваш в час.
Излязохме от кабинета. Идеше ми да се разплача. Госпожата се усмихна.
– И нека това ти послужи за урок. Миналото е важно – нали върху него градим своето настояще и бъдеще. Но запомни – човек не трябва да живее в миналото – всички тези велики личности, с които се срещна днес, са постигнали успеха си, без да се страхуват да опитват отново и отново, постоянно търсейки. И още нещо… знай, че всичко около нас, всеки човек и жив организъм изобщо, разказва своя история, която може да бъде много вълнуваща. Ние трябва само да се вслушаме в нея…..

Related posts

Leave a Comment