You are here
бежанци Второ отвътре Директно Любопитно 

„Преди да се родя и след това“-разказ на Христина Христова,10.б клас

Преди да се родя и след това
Историите, които прабаба ми разказва за живота преди да се родя, са толкова увлекателни, че с часове бих ги слушала. Едно от нещата, които най-много обичам е да седна близо до току-що запалената камина и разказите просто да се носят като мелодична песен. Пра, прароднините ми сякаш са излезли от исторически роман и са създали своята история.
Ето една от историите,които баба ми разказва. Нека се върнем далеч – в началото на 20 век. Въздухът е тежък, Междусъюзническата война започва. В Кукуш /Гърция/ е напрегнато, семействата са нащрек, чакащи неочакваното. Мирът е нарушен. Все повече градове и села пламват от изпепеляващите пламъци на войната. Огънят е пред вратите на Кукуш. Семейство Теневи – родителите на моята пра, прабаба, заедно с още хиляди семейства, знаят, че домът им, от спокоен и уютен, ще се превърне в пепел. Многобройна гръцка войска ще нахлуе и ще запали всичко по пътя си. Останали без избор, семействата решават да бягат от ужаса на войната. Теневи събират набързо част от покъщнината си и тръгват с трите си деца да търсят спасение. Макар и „далече”, България ще стане новия им дом. В очите на хората се чете страх от неизвестността. Семейство Теневи заедно със съседите си,семейство Измирлиеви /родителите на Христо Смирненски/, тръгват с багаж в ръце и надежда към новия си дом.
Дните текат бавно сякаш нямат край. Силното слънце прави още по-непоносим изморителния път. Все пак този преход стига до своя край, но не всички оцеляват. Семействата се разпръскват – едни остават в Горна Джумая /днешен Благоевград/, други тръгват към София. Теневи се сбогуват с Измирлиеви и всеки продължава по пътя си. Семейство Теневи решават да останат в Горна Джумая и с последните си пари да купят стара турска къща .Дните минават . От както се нанесли в новия си дом,семейството все повече свиква с обстоятелствата. Този жив кошмар вече не е толкова страшен.Постепенно усмивките се завръщат на лицата им и грейват като перли, извадени от мрачни океански дълбини. А останало -оставам на вас…
Когато моята прабаба ми разказва тази история, тя си спомня за своята майка, която е била десетото дете на семейство Теневи и само на четиригодишна възраст се наложило да напусне дома си в Кукуш. Прабаба винаги казва, че ние сме щастливци да живеем в един нов век и свят, а нейното детство е там далеч някъде в историята. Надявам се, че за моите правнуци животът ми, моята история да бъде интересена, както е за мен тази , излязла сякаш от исторически роман.

Христина Христова, 10 б клас

Related posts

Leave a Comment