You are here
Второ отвътре Директно Любопитно 

„Поговорката-най-добрият начин да приключим спор“-есе на Борислава Пангалова от 10.в клас

Поговорката – най-добър начин да приключим спор

Това безспорно е метод, изпитан и утвърден във времето. Казваш поговорка и край – другият нищо не може да отговори. Хитър ход. Но защо се получава така?
Всеки народ си има своите мъдрости, които се съдържат в поговорките – кратки изречения с дълбок смисъл. Знанията на хората, трупали се с поколения, са истински и придобити от личен опит, отнасят се до реални човешки ситуации. Поговорките са много…правдоподобни. Като чуем някоя, тя ни звучи толкова убедително и така звучно, че несъзнателно я възприемаме и дори я нагаждаме към своя живот, казвайки например: „Да, точно така, това е истина” – а щом ние го вярваме, и другите ще повярват, че е истина.
Защото какво представлява спорът – размяна на аргументи с цел да убедим някого в правотата на гледната си точка. И по средата на спора изтърсваме една поговорка и ето – другият май няма какво да каже. Тя и на него му е повлияла по гореописания начин. Казваме си научената мъдрост с твърда увереност, леко предизвикателно, сякаш „Да те видим какво ще кажеш сега?!” и той обикновено не успява. Готово.
Все пак – зависи с кого точно водим спор. Ако вашият събеседник измисли остроумен, смислен отговор, или пък използва и той поговорка за тази цел – поздравления. Имате насреща интелигентен и изобретателен човек, а с такива е забавно и приятно да се спори. Стимулират мисловната дейност. А и е скучно веднага да убедите някого в гледната си точка – това означава, че: а) не ви е разбрал; б) в момента изобщо не го е грижа какво му говорите; в) не може да изкаже мнение по въпроса; г) има си мнение, коренно различно от вашето, но не му се губи време в спорове. Има ги и такива. Не спорете и не си хабете поговорките с недостойни опоненти – ако не ги разберат, няма никакъв смисъл – няма да ги запомнят и няма да останат убедени във вашата гледна точка. Затова народът е казал: „С глупак не се спори!”
Има нещо странно успокояващо в поговорките. Както казах – те са общочовешка истина. Самото им изричане ти помага да приемеш действителността, да се примириш, и някак си ти олеква. На това се дължи и тяхната безкрайна убедителност в спора.
И така, поговорката обобщава цялата гледна точка на спорещия в едно изречение. Дори опонентът да отговори нещо след това – един съвет: кажете си поговорката и спрете до тук. За другия остава чувството, че няма смисъл да опитва повече, защото сте убеден в правотата си и явно тя не подлежи на преразглеждане. Тогава спорът е безсмислен – вие си оставате на същото мнение. А понеже целта на другия е именно да промени това, той не постига нищо. Същевременно осмисля казаното от вас и се убеждава в правдивостта на думите ви (стига, естествено, поговорката да е казана на място).
Използването на поговорки показва интелекта и общата култура на спорещия. Те са най-добрия довод – лично мнение, подкрепено от мъдростта на вековете в синтезиран вид. Казвам от личен опит – служещият си с поговорки (почти) винаги излиза победител. Но зависи и кой го прави. Поговорката трябва да е обобщаващата част на една добра и обмислена аргументация. Иначе сами по себе си тези умни думи губят своята сила и убедителност.
И накрая, поговорката е най-добрият начин да приключим спор просто защото след нея няма какво друго да се каже. Изчерпва цялата тема и точно това представлява – общото заключение от вековен опит и житейска мъдрост, от които винаги може да се ползуваме и ние.

Related posts

Leave a Comment