You are here
Второ отвътре Любопитно Модерно 

Всеки ден учим децата си да бъдат щастливи

Казват, че да контактуваш с децата е лесно – всичко, от което имат нужда, е любов, а останалото е второстепенно. Но дали нещата в действителност са толкова прости? Какво да добавим към „градуса“ на родителската любов, как да я насочим така, че днешното дете през следващите десетилетия да бъде един истински щастлив човек и да се движи уверено в сложния и бързо променящ се свят?

Когато пожелаваме на децата щастие, ние се усмихваме широко. Но ние сме само началният капитал, площадката, от която детето стартира към света. А оттам нататък щастието е резултат от усилията и умението на самия човек. Никой няма да му го поднесе на тепсия, нито пък ще му го натрапва.

За да възпиташ щастлив човек, казва известният детски психолог Олга Маховска, трябва първо да знаеш кои качества отличават щастливите и успешни хора:

Ако наблюдаваме щастливи хора, ще забележим, че всички те притежават сходен набор от социални навици, които подобряват качеството на собствения им живот, а също и живота на тези, които са до тях.

Щастливите хора буквално привличат другите към себе си, те знаят, че всеки човек, какъвто и да е той, представлява една възможност. Колкото по-широко е обкръжението, толкова по-богати са възможностите. Внимателното отношение към собствените чувства ги прави внимателни и към чувствата на другите. От всички качества, които ни даряват с щастие, на първо място бих поставила емпатията – умението да съпреживяваш с другия.

Щастливите хора през цялото време се учат на нещо. Все едно, че си наваксват това, което не са успели да усвоят в училище. Мислите ли, че мечтата на всеки е: веднъж да минат изпитите и почвам да живея? Нищо подобно, тези хора са убедени, че най-интересното изобщо не се преподава, докато си на училищната скамейка. Най-интересно е това, което все още е малко известно. Щастливите хора са изключително любопитни. Те не се боят да задават въпроси, защото не очакват нищо лошо от света.

Оптимизмът е още едно качество, което озарява живота на щастливия човек. Дори да не е засмян до уши, в трудни ситуации той действа като „навита пружинка”. Не е в неговия стил да се примирява с несгодите. Ако се забърка в скандал, той знае, че при всички положения ще се измъкне, все някой ще му се притече на помощ! Той не казва, че животът е катастрофа, а наоколо дебнат само врагове. Всички хора според щастливия човек искат щастие и това е залогът за неговия оптимизъм.

Истински щастливите хора не парадират с емоциите си, те са вглъбени в целите си. Щастието е вътрешното гориво, което им позволява да преодолеят преградите. Щастието от общите постижения, когато резултатът радва всички – ето към какво се стремят те.

Щастливият човек е търсеният, заетият човек. Мястото му е на предните позиции. Той се старае да бъде лидер в собствения си живот. Затова винаги избързва напред, наднича отвъд хоризонта и се старае да не пропусне нещо важно. Той не живее, забил поглед в една точка, в очакване, че някой ще го разбуди от летаргичния сън.

Щастливите хора или пътешестват, или четат книги съвсем не по специалността си, или учат езици, коренно различни от техния роден, или дружат с хора, умеещи да правят неща, които никой друг не може. Палитрата, използвана от щастливеца, е огромна. Като художника, който избира ракурса и оглежда модела, щастливият човек създава платното на собствения си живот.

И така, ето седемте качества, които отличават щастливите хора:

  • възприемчивост към новото;
  • способност да фантазират;
  • целеустременост;
  • широк кръгозор;
  • оптимизъм;
  • умение да съпреживяват;
  • умение да комбинират възможностите.

Тези седем важни качества, които човек придобива още в детството, формират неговата готовност за самоутвърждаване в света на успелите, дружелюбни, щедри, отзивчиви и скроени по друг начин хора.

Related posts

Leave a Comment