You are here
Второ отвътре Образование Статии 

Съвременната младеж за „Хъшове“ – вълнуваща среща с великата българска история или мъчение в пет действия?

За поредна година в Народния театър „Иван Вазов“ е представена знаменитата драма „Хъшове“. Всичко е невероятно – сцената, костюмите, прекрасната игра на актьорите и това велико произведение на Вазов, което толкова години наред вълнува поколения българи. Седмокласниците от Второ СУ също имаха възможността да присъстват на това представление. Дали известната драма ги е впечатлила?
„Тази постановка определено успя да задържи вниманието ми, – споделя седмокласничка – дори в един момент забравих, че съм зрител, сякаш бях хъш.“ Останалите се съгласяват, че представлението им е било интересно до последно и дори не са искали да си тръгнат. Всички явно се възхищават на смелостта на Македонски, добрината, невинността и ентусиазма на Бръчков, който не изоставя Странджата в мига на смъртта му, на красивата Евгени, който е готова да се бори за любовта си. За добавените в постановката образи и събития, които не присъстват в повестта „Немили-недраги“ (напр. любовната история между Владиков и Евгени), мненията на седмокласниците си противоречат. Според някои само объркват историята и би било по-добре без тях. Други, като Емилия Илиева, 7.д клас, не са съгласни. „ Мисля, че обогатяването на сюжета по такъв начин е изключително добра идея, – казва тя – така се включва и история за трагичната любов. Това лирическо отстъпление ни кара да се заинтересоваме още повече от постановката.“ Не липсват и похвали към Вазов за написването на „Немили-недраги“ . „Възхищавам се на уменията му да пише толкова хубави произведения“ – казва Ани Мурадян от 7.в клас. Одобрението, което Иван Вазов е срещал още приживе, явно се е пренесло и в 21 век. Седмокласниците единодушно са съгласни, че той е велик писател и произведенията му трябва да бъдат прочетени, че „Хъшове“ е интересна и запомняща се постановка. Като че ли всички са се забавлявали… Но май все пак на някого не му е харесало?
Светлините са изгасени. Всички погледи са отправени към сцената, където Странджата, умирайки, завещава на Бръчков най-ценното си притежание. Кулминацията наближава. Трагизмът на момента е завладяващ. Актьорите перфектно изиграват сцената на болка и величие. Публиката е затаила дъх. И от задния ред се чува…говор. Група ученички не внимават при представянето на най-значимия за цялата творба епизод, а неангажирано приказват за телефони, момчета, изнервено броят време до антракта и пречат на останалите да се насладят изцяло на представлението. На излизане от театъра в отговор на въпрос „Как беше?“ една девойка на висок глас се провиква, че не й е харесало. Каква ли е причината? Възможно ли е момичето, със специализираните си и високо квалифицирани познания по творчеството на Иван Вазов, да е забелязало съществени пропуски в подготовката и изпълнението на представлението? Или е решила, че младият Бръчков не вика достатъчно възторжено „Да живее България!“? Или може би просто драмата не й е била интересна, защото и повестта не й е била интересна, а е отишла да гледа по незнайни причини. Тази девойка не е единствената недоволна от драмата. Част от седмокласниците признават, че им е омръзнало, едва са издържали до края и са се схванали след тричасовото седене (?!). Логично идва въпросът: Тогава защо са отишли? Някои твърдят, че по принцип обичат да ходят на театър, но това представление им е било скучно. Проблемът тук в постановката на Александър Морфов ли е (едва ли), в безсмъртното произведение на Вазов (още по-малко вероятно) или някъде… другаде? Учителката ли ги е накарала да отидат; не са знаели, че няма да им хареса; защото се включва в матурата след 7. клас; или просто така – за да се похвалят после, че са били на „Хъшове“? Това някак напомня за стихотворението на Валери Петров – „Японският филм“, където публиката, бездушна и невежа, не разбира дълбокия смисъл на филма, направил толкова голямо впечатление на автора. Но в случая с „Хъшове“ е различно. Не става дума за съдбата на бедно японско семейство, съдба толкова различна от нашия живот, познания, разбирания. Става дума за българската история такава, каквато е била, за бедните герои в емиграция, които са готови да се жертват в името на свободата. Това минало не е без значение за формирането и развитието на съвременна България. Може би младежите не се интересуват от славната българска история? Или не харесват стила на Вазов, чието творчество е толкова значимо, че се изучава в училище? Или просто не им допада въпросната интерпретация? Може би не са я разбрали или са чели много противоречиви мнения на критици (критиците често си противоречат). Въпреки всичко завладяващият патриотизъм и затрогващата съдба на бедните български емигранти в Браила успяват да докосноснат сърцата на онези тийнейджъри, които три часа от живота си останаха съсредоточени в трагизма на националното си минало.
Битува и схващането, че в седми клас учениците са твърде малки да разберат драмата „Хъшове“. Събитията, описани в нея, са им далечни и непонятни, а начинът на живот на хъшовете и техните неволи са много далеч от тези на децата. Разбираемо е защо някои скучаят на представление, което не познават и което няма никакви допирни точки с техните интереси. Не може да се отрече, че в учебния материал влиза много малка част от съдържанието на повестта „Немили – недраги“, по която е създадена драмата „Хъшове“ от самия Иван Вазов. Ако седмокласниците четат само поместеното в учебника, не е изненадващо, че не се ориентират в действието на постановката. За това е добре учениците да четат не само откъси, но и цялото произведение, особено щом заема толкова важно място в българската литература. Много родители се радват на възможността децата им да присъстват на подобно интелектуално занимание като театъра и смятат, че това би им помогнало в усвояването на учебния материал. Запознаването на децата отрано с българската история е важно, дори необходимо, а представления с подобен исторически характер са интересен и вълнуващ начин човек да се докосне за малко до славното си минало. Да се отпусне в удобната седалка и да се наслади на великолепната игра на актьорите, временно да забрави личните си проблеми и да почувства духа, стремежите и идеалите на някогашните българи. Не заслужават ли и тийнейджърите това незабравимо удоволствие?
Смисълът от посещението на театър е духовно обогатяване и естетическа наслада. Ако някой не е получил това и не е усетил въздействието му, той е губещият. Още от първото представяне драмата „Хъшове“ винаги е пълнила салоните. Винаги ще има хора, които ще смятат произведението за велико, ще изпитват истински възторг от него. Хубаво е, че и сред младите има такива. За тях тези три часа не са загубени, а са били полезни, интересни и приятни.

Борислава Пангалова и Руслана Веселинова 11.в клас

Related posts

Leave a Comment