You are here
Второ отвътре Есе Образование 

„Герой без пушка“-есе от Ивета Николова,11.в клас

Изключителните хора обикновено се раждат във времена, които потискат развитието им, сякаш това е някаква ирония на съдбата или знак, че доброто, дори и да изглежда мъртво, е все още живо в сърцата на хората и чака този специален пратеник, който да го отключи?
В разгара на Холокоста по време на Втората световна война човещината е забравена, всеки се опитва да спаси себе си и семейството си.
Никой не би отказал спасение от сигурна смърт, за да остане със своите ученици или е точно обратното.
Полският писател и педагог от еврейски произход Януш Корчак остава в историята като голям хуманист. Той умира през 1942 година заедно със своите възпитаници в газова камера, въпреки предложението за бягство на немски войник, който е запознат с книгите на Корчак.
Шести август 1942 година есесовците са обградили варшавското гето, където се е намирал „Дома за сираци”, в който е работил Корчак. Около петнадесет педагози и около двеста деца са пленени и се подготвят да тръгнат към концентрационните лагери.
Даден е шанс на писателя да избяга, но той отказва…
Последният поход към лагера на смъртта се превръща в легенда, която кара хората с насълзени очи да въздъхнат: „Жалко за добрия човек”.
Твърди се, че на път за лагера,Корчак разказвал приказки на децата, за да ги зарадва поне малко преди да срещнат трагичния си край.
Няма живи свидетели или солидни доказателства, но едва ли някой подлага това на съмнение. Вярата в човеколюбието сякаш надделява над нуждата от неоспорим факт.
Героите не е нужно да държат пушка и да бъдат войни, те могат да бъдат будители и да разказват приказки…
Всяко време има нужда от своя герой и може би съдбата не е сляпа, защото за да блесне светлината, първо трябва да настане мрак…

Related posts

Leave a Comment