You are here
ПОВЕЛИТЕЛИТЕ НА НЕБЕТО ВЪВ ВТОРО-УРОК СЪС СОКОЛИ Второ отвътре Любопитно Новини 

Повелителите на небето във Второ-урок със соколи

И ето го живото доказателство, че интересните часове задържат вниманието на младите ученици от 2. СУ „Акад. Емилиян Станев“. Благодарение на един от родителите Васил Терзийски, баща на Мартин от 2.б клас,малките ученици имаха възможността да обогатят познанията си за хищните птици. За тази цел господин Терзийски бе поканил известния български соколар Павел Якимов,който участва в НЛРС. Преди 5 години организацията на ООН за образование, наука и култура –ЮНЕСКО, признава соколарството за традиционен ловен метод и го включва в своя списък на постиженията на човечеството, достойно за съхранение и предаване на поколения.
Децата се включваха в открития урок с интересни въпроси за различните видове птици. Бяха показани и разнообразни защитни,помощни и предпазни средства, използващи се при залавянето на определен вид.
Птиците се отличават с бързата си приспособимост към дадена среда. Те могат да се обучат, но не и дресират както останалите диви животни.За това в цирка никога няма номера с грабливи птици,те са самобитни и с характер,царете на небето.
Павел Якимов,който правеше демонстрациите, усещаше какво искаше да направи птицата и беше умел в действията си.

ИНТЕРЕСНО

В България соколарството се практикува от древността до късните години на османското робство. Прабългарите пренасят по нашите земи този обичай за ловуване. Има данни обаче, че още в І-ви век от н.е., през 75 година, и старите тракийци ловували с обучени соколи по долината на река Марица. По време на Средните векове соколарството добило национален характер и било практикувано и през Възраждането.
Според историка д-р Емануел Мутафов, ловът не бил занимание за земеделеца, предпочитал се от аристократите, а по-късно и от скотовъдците. Не случайно по време на турското робство и след изчезването на българската държавна традиция, ловът със соколи станал занимание на османците.
В Османската империя отглеждането и обучението на грабливи птици за ловните развлечения на султана и управляващата класа ангажирало труда на една категория население със специален статут, т.нар. соколари и ястребари. Като соколари се предпочитали етническите българи (християни или мюсюлмани), защото носели устойчиви традиции в отглеждането и обучението на грабливите птици. Заради своята вярна служба и особените си задължения соколарите били привилегировани – по-свободни в сравнение с останалите християни, не плащали данъци, носели оръжие и получавали добро заплащане. По тези причини в българския фолклор образът на соколаря е като за „юнак над юнаците” с огромен авторитет в обществото.

Айсел Захриева и Ния Груева,11.В клас

Related posts

Leave a Comment